За Кюстендил

Град Кюстендил (50 243 ж., 525 м н.в.) се намира в най-западните покрайнини на България, само на 27 км по въздушна линия от точката, където се събират трите граници – българо-македонската, българо-сръбската и сръбско-македонската.

Разположен е в най-южната част на плодородната Кюстендилска котловина, по двата бряга на неголямата река Банщица, опирайки в най-северните склонове на граничната с Македония планина Осогово, висока (над 2000 м). Непосредствено източно край града тече голямата българска река Струма.

Отстои на 90 км югозападно от София, на 70 км северозападно от Благоевград, на 40 км западно от Дупница и на 22 км североизточно от граничния пункт с Македония – Гюешево.

Балнеолечебен курорт от национално значение. Областен център.

Географско разположение на град Кюстендил

Кюстендил се намира в най-западните покрайнини на България, само на 27 км по въздушна линия от точката, където се събират трите граници – българо-македонската, българо-сръбската и сръбско-македонската.

Разположен е в най-южната част на плодородната Кюстендилска котловина, на 527 м над морското равнище, на площ от 959,4 кв. км, по двата бряга на река Банщица, опирайки в най-северните склонове на граничната с Македония планина Осогово. От север котловината се огражда от планинските вериги на Краище, от юг – от стръмните склонове на Осогово, на запад е планината Лисец, а от североизток я огражда Конявската планина. Река Струма пресича равнината от север към юг, оформила в двете посоки Земенския и Скринския пролом.

Град Кюстендил е исторически обособен важен комуникационен възел. Той е разположен на първокласен път № 6 /Е870/ и на 22 км от ГКПП Гюешево. Първокласният път № 6 ГКПП Гюешево – Кюстендил – Радомир – София – Подбалкана – Бургас е главната пътническа артерия и връзка на столицата със съседна Македония през Куманово и Скопие. От града на югоизток започва второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков, а на северозапад – третокласният № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно Уйно – ГКПП Олтоманци.

Кюстендил е свързан с другите точки в страната чрез редовен автобусен и железопътен транспорт. Отстои на 86 км югозападно от София и на 90 минути път с кола до летището. Намира се на  70 км северозападно от Благоевград, на 40 км западно от Дупница, на 23 км западно от Република Македония и на 30 км от границата с Република Сърбия.

Преминаването на трансевропейските коридори № 8 и № 4 през територията на областта и зоните на концентрация на природните и културно-историческите туристически ресурси в Кюстендил са важна предпоставка и създават реални условия за включването им в основните туристически маршрути в страната.

Поради уникалното си гранично положение с териториите на две държави и на база създадените чрез ГКПП възможности за тяхното свързване с България, общината притежава значителен потенциал за формиране на трансгранични туристопотоци. От своя страна, те могат да бъдат както с транзитен характер (насочени към София или Черноморието), така и свързани с местните религиозни, културни или природни феномени.

Релеф

Релефът е разнообразен – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини със заоблени била. Северната и западната част на общината имат силно разнообразен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина, на запад Лисец и на изток Конявска планина, които заедно с Кюстендилска и Каменишка котловина са част от Краищенската планинско-котливинна област. Формирането на релефа на областта започва още през долния палеоген.

Осогово е четвъртата по височина планина в България. Площта на планината е 4 223,7 кв. км, а средната надморска височина – 1 078 м. Характерно за Осоговска планина е, че има две главни била, пресичащи се почти под прав ъгъл. По-високото било е с посока на простиране североизток-югозапад, като по него са разположени най-високите върхове на планината – Кюнек (1923 м), Човека (2047 м), Шапка (2188 м) и Руен (2251 м). Връх Руен се нарежда на пето място по височина в страната след Мусала, Вихрен, Ботев и Черни връх.

По-ниското, но по-добре очертано било е с посока на простиране северозапад-югоизток. То постепенно се понижава в югоизточна посока по рида Осоговия, опирайки до Пиянец и р. Елешница. Осоговска планина е важен хидрогеографски възел.

Конявска планина има почти паралелна ориентация. От запад планината се ограничава от долината на р. Струма, на изток се съединява с Верила посредством седловината Уши, а на север и на юг граничи с Радомирска и Кюстендилска котловина. Тук  най-високият  е връх Виден (1487 м). Интересен обект е Чокльово блато, което е разположено в землището на с. Байкал на 880 м и представлява най-голямото торфено находище в България с площ на водното огледало 160 ха и обща площ 320 ха.

Климатът в град Кюстендил

Преходното географско положение и релефът създават разнообразие в проявата на климатичните елементи (температура на въздуха, валежи, ветрове и др.) в Кюстендил.

Според климатичната подялба на страната, на територията на Кюстендилска община се формират три типа климат – умереноконтинентален, преходноконтинентален и планински.

Средногодишната температура е 10,3С. Температурният режим се характеризира с някои особености. Зимно време се наблюдават денонощни температурни инверсии, а през лятото в резултат на прегряване на атмосферния въздух максималните дневни температури се покачват до 35-37С. През зимните и пролетните месеци в града се появява топлият и поривист вятър “фьон”, който предизвиква рязко затопляне на времето. Валежите в Кюстендил не са обилни – средногодишното им количество възлиза на 589 мм с максимум през май – юни, минимум – през август и вторичен минимум – през ноември и декември. Възможни са слани от края на септември до края на  април, дори до първото десетдневие на месец май.

Средногодишната продължителност на слънчевото греене в извънпланинските територии е около 2200 часа, като в планинските части варира в широки граници в зависимост от изложението на склоновете. Умереноконтинентален климат има Каменишката котловина, нископланинският пояс по северните склонове на Осогово, както и планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска. Средногодишните температури са 9-10С, които са малко по-ниски от средногодишните температури, характерни за извънпланинските територии на България. В среднопланинския пояс на Осогово дните със снежна покривка са 130.

Водите на град Кюстендил

Водното богатство на Кюстендилска община е представено от подпочвени, речни, язовирни и минерални води.

Най-голямо значение за водния баланс имат речните води. През града протичат две реки – Банщица и Колушка, през територията на общината – Струма, Соволска Бистрица, Драговищица и Новоселска /Слокошка река/.

Цялата територия на общината се отводнява от р. Струма и нейните притоци. Струма е една от най-големите български реки – тя е четвърта по дължина и втора по водоносност и площ на водосборния басейн. Реката навлиза в Кюстендилската котловина през Земенския пролом,  пресича я от северозапад на югоизток, протича през Скринския пролом и след вливането в нея на р. Джерман и р. Рилска напуска територията на областта при Кочериновския праг. По-големите притоци на Струма водят началото си от едни от най-водоносните планини в България – Рила и Осогово. В Кюстендилска котловина по-добре развити са десните притоци на Струма –Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница.

Всичките реки са къси, маловодни и имат дъждовноснежен режим, с пълноводие през пролетта и есента и почти пресъхват през лятото и не осигуряват добро естествено напояване.

Подпочвените води са сравнително дълбоки. Плитки подпочвени води има край р. Струма и долното течение на р. Драговищица, но те не се използват за напояване.

Водите на реките, които преминават през котловината, позволяват изграждането на напоителна система. В Кюстендилския регион са построени микроязовири, които подпомагат увеличаването на напояваните площи.

Важно значение за водния баланс на общината имат и язовирните води. По-големите язовири са “Берсин” (4,6 млн. куб. м), ”Дренов дол“ (3,5 млн. куб. м) и “Багренци” (2,2 млн. куб. м). Язовир “Кюстендил” е в процес на  изграждане. Техните води са предназначени преди всичко за напояване и рекреационни цели.

За находището на минерална вода в Кюстендил са утвърдени експлоатационни ресурси. Минералната вода показва относително постоянен дебит от 33 л/сек. Експлоатационните източници са:

–    стар каптажен кладенец (1910 г.), дрениращ водата на около 40 броя извори;

–    сондаж БУ (1967 г.), с дълбочина 1486 м;

Изворите са наредени по така наречения „Осоговски разсед” в ивица дълга около 1 км и ширина 200-250 м.

За първи път през 1904 г., химичен анализ на водата е направен в Ecole Nationale des Mines в Париж от химик – минен инженер.

По състава си кюстендилската минерална вода се приближава до френските минерални бани в Пиренейските планини.

Минералната  вода от източниците има почти постоянно химично съдържание и температура. Тя се характеризира като слабоминерализирана, хипертермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, сулфидна, флуорна, силициева, съдържа сероводород и други серни съединения, бистра, безцветна. Тя е с висока алкална реакция – pH 8.49. Общата й минерализация е 719.51 мг/л. Радиоактивността е слаба – 3.7 Емана. Температурата при извора е 73°С, а при лечебните заведения 67-68°С.

Флората и Фауната на град Кюстендил

Флората включва над 1200 вида – 1/3 от всички видове в България. В планина Осогово растат 1128 вида, от които 35 дървесни, 47 храстови, 715 многогодишни тревисти и 331 едногодишни растения. Голяма част от тях са лечебни, с ценни стопански и декоративни качества. Съвременният облик на естествената растителност до 800 метра надморска височина се определя от фитоценозите на горуна, благуна, цера, обикновения габър, келявия габър и др. Растителната покривка в планинския пояс на Осогово е образуван от дъбови гори, явор, планински ясен и воден габър. Горната граница на гората е заета от бук, смърч, бяла ела, бял бор, явор и обикновен габър. Заоблените каменисти била и планински ливади над 1700 метра надморска височина са заети от сибирска хвойна, черна и синя боровинка, мечо грозде и др. Скалистите карстови терени и средиземноморското влияние по долината на река Струма обуславят състава на флората в Земенската и Конявската планина.

В Конявска планина се срещат следните ендемити – жълто и червено Урумово лале, жълт планински крем, източна ведрица, персийска морина, златиста раменка, царско пропадниче, червен и розов божур (самодивски божур), червено вълче лико, сръбско звънче, жълт равнец, белоцветен и червеникав дебелец, скален карамфил с бяло розови цветчета, дланелистен ветрогон, ботурче, дива циклама, розов минзухар, нежно мъхеста виолетова съсънка (котенце) и др. Богатото многообразие се допълва с търсените от туристите ароматни билки: мащерка, риган, жълт кантарион, бял равнец, мента и др. В планината растат почти всички видове гъби: булка, манатарка, горска печурка, сърнела, челадинка и др. Най-добре запазени горски формации от естествен произход са видовете космат дъб, цер, благун, горун, бук, обикновен, келяв и воден габър. В малки разпилени и единични групи се срещат кленът, шестилът, полският клен, ясенът, яворът, брезата, липата, брястът, ясиката, трепетликата, чашкодренът, кучешкият дрян, леската, червената и синята хвойна.

Конявска планина е средиземноморски оазис на южните растения. Много от редките растителни видове са защитени. В Конявска планина разнообразието от животински видове е голямо, като тук могат да се срещнат сърни, елени, глигани, лисици, зайци, по-рядко вълци, белки, златки и др. Пернатите обитатели са представени от соколи, орли, гълъби, гургулици, яребици, славеи, диви патици и др. Реките в зоната са запазени в първоначалното си състояние и текат в естествените си речни корита. В тях може да се наблюдават видрата, големия гребенест тритон, поточния рак и др.

Редки бозайници в кюстендилския зоогеографски район са пъстър пор, язовец, лалугер и вълк. През последните години се увеличи броят на дивата свиня, сляпото куче и белката, които на места вредят на селското и горското стопанство.

Кюстендилският регион има разнообразна фауна, представена от европейски, евросибирски и палеарктични видове. Много са редките и защитени представители на насекомите, рибите, земноводните, птиците и бозайниците.

В планинската част на общината типични животински обитатели са яребица, пъдпъдък, усойница, планинска жаба, див заек, обикновена полевка, катерица, невестулка, сърна, лисица, етиопски лешояд, балкански кеклик, ливаден гущер. Измежду рибите най-голям интерес предизвиква струмският голеж, чиято западна граница на разпространение е именно горното течение на р. Струма. Рядък вид е дългокраката гръцка жаба.

В реките се срещат и пъстърва, скобар, шаран, речен кефал, черна мряна, каракуда и други. Кюстендилската котловина е един от важните прелетни пътища, поради което богата е и птичата фауна в региона. Представители на птиците, вписани в Червената книга са скалният орел, гарванът гробар, черният кълвач, гълъбът хралупар и синята гарга. Сред защитените насекоми са планинската розалия, бръмбарът носорог, еленовият рогач и червеният Аполон (пеперуда).