Общински театър Кюстендил

Със своите две зали и киносалон, Общински театър Кюстендил е място, където могат да бъдат посетени драматични, куклени, оперни, балетни постановки, филмови прожекци и изложби.

История на Обюински Театър Кюстендил

За начало на театралното дело в Кюстендил се смята 1873 година когато е играна пиесата на Йован Ст. Попович „Зла жена” – побългарена от анонимен автор. Пиесата е играна в Килийното училище. Всички роли в пиесата са играни от мъже. Постановката е била посрещната от кюстендилци с голямо въодушевление. Интересен факт е, че училищната класна стая, в която е играно представлението, е била тясна и се е налагало всеки път преди представление да се разрушава една от стените, за да се направи място за публиката, а след представлението стената се е зидала отново, за да могат учениците на сутринта да ползват класната си стая.

До 1948 година театъра не е съществувал самостоятелно, а е бил част от дейността на читалище „Братство”. През 1948 година става общински и се обособява като самостоятелна институция с директор Крюгер Николов. С указ на Държавният съвет от януари 1953 година театъра става Държавен народен театър – Кюстендил, а през 2005 година театъра отново става общински.

За периода 1952 – 2010 година са поставени и изиграни 323 пиеси на 190 автори. За същото време в Кюстендилския театър са творили 330 артисти, над 100 режисьории около 60 художник – сценографи.

Някои от по-известните режисьори и артисти гостували на Кюстендилския театър са: Мойс Бениеш поставя „Големанов” през 1954 година Тел.режисьор Асен Траянов поставя „Сватбата на Фигаро”, „Моралът на г-жа Дулска”, „Когато слушаш хората” Радио-режисьорът Георги Аврамов прави постановките на пиесите „В люляковата градина” и „Д-р”. Големият драматург Никола Русев започва работа в Кюстендилският театър като режисьор и поставя „Вампир” Големият телевизионен режисьор Хачо Бояджиев прави дипломната си работа в Кюстендилския театър като поставя пиесата „Два ангела слизат от небето” Големи български артисти и режисьори правят свои постановки в Кюстендилския театър: Димитър Стратев – „Под Игото” Стефан Гъдуларов – „Пътища” и „Анатема” Лиляна Тодорова – „Кандидат за луната”, „Червеният петел”, „Снежанка и седемте джуджета” Стефан Караламбов – „Тревога” Проф. Кръстьо Мирски – „Снаха” Проф. Сашо Стоянов – „Искри по скелите” и „Звездопът” Проф. Елка Михайлова – „Майстори” и „Знамето” Стефан Гецов – „Хъшове” Любомир Кабакчиев – „Живият труп” Асен Шопов – „Ех това Зинче”, „Черна комедия”Проф. Надежда Сейкова – „Боряна” и „Гераците” Никола Петков – „Двубой”, „Големанов”, „Милионерът” Вили Цанков – „Вампир”Владимир Петков – „Срещи в сряда”Проф. Румен Рачев – „Съкровището на Силвестър” Димитър Стоянов – „Женско царство”

Големи и звестни български артисти са гастролирали на Кюстендилска сцена: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Иван Янчев, Виолета Донева, Любомер Кабакчиев, Меглена Караламбова, Стефан Гецов, Георги Георгиев – Гец, Йосиф Сърчаджиев, Асен Кисимов, Стойчо Мазгалов, Виолета Минкова, Пламен Сираков и др. Новата сграда на театъра е открита на 07 февруари 1979 година лично от министъра на културата Людмила Живкова с пиесата на Рачо Стоянов „Майстори”, постановка на проф. Елка Михайлова и гастролира актрисата Меглена Караламбова в ролята на Милкана. На 16 декември 2008 година е открита нова камерна зала за куклен театър с премиера на пиесата „Пук”от Валери Петров, постановка на режисьора Валентин Владимиров. От 1952 година до днес театъра е имал следните

Директори: 1952 – 1962г. – Ангелина Георгиева 1962 – 1968г. – Петър Костов 1968 – 1976г. – Васил Червенков 1976 – 1989г. – Димо Илинкин 1989 – 1990г. – Иван Стефанов 1990 – 1992г. – Иван Янчев / Румен Иванов 1992 – 1993г. – Васил Червенков 1993 – 1996г. – Иван Стефанов 1996 – 1998г. – Илия Божилов / Душко Добрев 1998 – 2001г. – Лозен Йорданов 2001 – 2003г. – Румен Димитров / Стефан Къшев / Орхан Таир 2003 – 2005г. – Белла Цонева 2005 – 2008г. – и.д. Илия Божилов 2008г. – Чавдар Ненов

Адрес: гр. Кюстендил, бул. „България” 26А
тел: 078 98 73 37

тел/ факс: 0888 860 761
e-mail: dt_kyustendil@abv.bg

Работно време през работни дни: 09:00ч. – 18:00ч.

Работно време през празнични дни: според програмата на организирани събития

Културен календар на събитията през 2020 година в кюстендил, тук.

Зали и оборудване

Голяма зала

Голямата зала на театъра разполага с балкон и партер с 689 седящи места . Сценичната механизация и наличието на оркестрийна дава възможност за провеждане, както на театрални  , така и на оперни и оперетни спектакли  и симфонични концерти.  Нейните  размери и технически възможности я правят най – голямата зала за сценични изкуства в цяла югозападна България.

Камерна зала

Залата разполага с 120 седящи места , разположени в непосредствена близост до сцената , което спомага за по – силната емоционална връзка между актьора и зрителя . Тя е изключително подходяща за камерни и куклени представления.

Танцова зала

Със своите 70 кв. м. танцувална площ, балкон със съблекалня , стени с огледала и станки , залата дава възможност на актьорите да репетирата възложените им хореографии в спектаклите , а вечер се превръща в място където любителите на танцовото изкуство репетират.

Изложбена зала

Залата е разположена в просторния централния вход на театъра и киното , което допринася изложбите да бъдат посетени и разгледани от повече ценители на изкуството . Тя разполага с художествено диодно осветление и 41 кв.м. експозиционна площ по стените , което дава възможност да бъдат експонирани до 45 творби с размери 70/50см., индивидуално осветени . Достъпът до изложбите е осигурен всеки ден от 10.00ч. до 23.00ч.

Екип

Актьорски екип

• Адриана Пипонова
• Стела Борисова
• Денислава Николова
• Бисер Маринов
• Йордан Данчев
• Николай Брънзалов

Технически екип

• Здравка Влашка – помощник  режисьор
• Васил Смоков – завеждащ  техническа  служба
• Бисер Стоименов – завеждащ  постановъчна част
• Росен Шопски – звукооформител
• Тома Томов – художествен  осветител
• Таня Младенова – хигиенист

Административен екип

• Чавдар Ненов – директор
• Цветанка Харалампиева – гл. счетоводител
• Миглена Сефтерска – касиер – домакин
• Гергана Божилова – арт. секретар